вид
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
видъ̀т, вида̀, само ед., м. Външност, видим облик, изглед. Видът ти не ми харесва. Имаш добър вид. Видът на къщата вдъхва респект.
видъ̀т, вида̀, мн. вѝдове, (два) вѝда, м.
1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение. Три вида градове по големина. Различни видове стоки.
2. Спец. В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.
прил. вѝдов, вѝдова, вѝдово, мн. вѝдови (във 2 знач.).
• Вид на глагола. — Спец. В езикознанието — граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект. Несвършен вид. Свършен вид.
видъ̀т, вида̀, мн. вѝдове, (два) вѝда, м.
1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение. Три вида градове по големина. Различни видове стоки.
2. Спец. В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.
прил. вѝдов, вѝдова, вѝдово, мн. вѝдови (във 2 знач.).
• Вид на глагола. — Спец. В езикознанието — граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект. Несвършен вид. Свършен вид.
Синоними
- изглед, форма, облик, външност, каяфет, физиономия, лик, лице, черти, образ, фигура
- израз, изражение
- фаза, състояние, положение
- маниер, стил, природа
- сорт, род, порода, разновидност, група, тип, подразделение, чешит
- гледка, илюстрована картичка
- категория, класа, качество, степен на отличие
- облекло, тоалет, фасон
- подобие, прилика
- манталитет
- порядък
- семейство
- оригинал, прототип
- търговска марка
- очертание
- система, начин
- характер, особеност, индивидуалност
Грешни изписвания (1)
- вит