отличие

отлѝчие — съществително име, среден род (тип 72)

мн. отлѝчия, ср.
1. Остар. Отлика.
2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие.
3. Награда. Получил е няколко международни отличия.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.