емблема

Речник на българския език

емблѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. емблѐми, ж. Условно изображение на понятие, идея във вид на малък предмет, знак. Емблемата на световното първенство по футбол.
прил. емблематѝчен, емблематѝчна, емблематѝчно, мн. емблематѝчни.
прил. емблѐмен, емблѐмна, емблѐмно, мн. емблѐмни.

Грешни изписвания (3)

  • емблемъ
  • имблема
  • имблемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ем-б-ле-ма
членувано ем-б-ле-ма-та
мн.ч. ем-б-ле-ми
членувано ем-б-ле-ми-те
звателна форма