картина

Речник на българския език

картѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. картѝни, ж.
1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо.
2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа; гледка. Пред погледа се редят красиви картини от планината. Погледни картината пред себе си — блокове и само блокове.
3. Положение, състояние на нещо. Картина на болестта. Политическата картина през седмицата.
4. Литературно или музикално изображение. Писателят пресъздава картината на войната.
5. Остар. Относително завършена част на театрално представление. Първата картина свърши и започна антрактът.
6. Състояние на изображение на телевизионен екран. Телевизорът има хубава картина.

Грешни изписвания (3)

  • картинъ
  • къртина
  • къртинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-ти-на
членувано кар-ти-на-та
мн.ч. кар-ти-ни
членувано кар-ти-ни-те
звателна форма