панорама

Речник на българския език

панора̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. панора̀ми, ж.
1. Изглед на местност, който позволява да се види голяма територия.
2. Помещение, чиито стени са украсени с картини и чрез подходящо осветление се създава илюзия за действителността им.
3. Преглед, обзор. Панорама на българското кино.
прил. панора̀мен, панора̀мна, панора̀мно, мн. панора̀мни. Панорамен път.

Грешни изписвания (7)

  • панорамъ
  • панурама
  • панурамъ
  • пънорама
  • пънорамъ
  • пънурама
  • пънурамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-но-ра-ма
членувано па-но-ра-ма-та
мн.ч. па-но-ра-ми
членувано па-но-ра-ми-те
звателна форма