образ

Речник на българския език

о̀браз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀брази, (два) о̀браза, м.
1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ.
2. Изображение. Телевизорът има неясен образ.
3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски.
4. В литературата и изкуството — обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни.
5. В художественото произведение — пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия.
6. В литературата — езикови средства за изграждане на литературна творба.
7. Остар. Лице, лик.
Изгубвам човешкия си образ. — Постъпвам много жестоко и безсърдечно.

Грешни изписвания (2)

  • обрас
  • обръс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-раз
непълен член об-ра-за
пълен член об-ра-зът
мн.ч. об-ра-зи
членувано об-ра-зи-те
бройна форма об-ра-за
звателна форма