отражение

Речник на българския език

отражѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отражѐния, ср.
1. Образ на предмет в гладка, огледална повърхност. Видя отражението си в реката.
2. Връщане на звуков или светлинен поток в обратна посока. Отражение на звука.
3. Влияние, последица, отзвук. Тютюнопушенето дава вредно отражение върху здравето.
4. Възпроизвеждане. Литературата е отражение на действителността.

Грешни изписвания (3)

  • отръжение
  • утражение
  • утръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ра-же-ние
членувано от-ра-же-ни-е-то
мн.ч. от-ра-же-ния
членувано от-ра-же-ни-я-та