отблясък

Речник на българския език

отбля̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. отбля̀съци, м.
1. Сияние на отразена светлина. Последни слънчеви отблясъци.
2. Прен. Остатъци, проява от нещо съществувало. Отблясъци на стара слава.

Грешни изписвания (3)

  • отблясак
  • утблясак
  • утблясък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-б-ля-сък
непълен член от-б-ля-съ-ка
пълен член от-б-ля-съ-кът
мн.ч. от-б-ля-съ-ци
членувано от-б-ля-съ-ци-те
бройна форма от-б-ля-съ-ка
звателна форма