светлина

мн. светлини, ж.
1. Спец. Само ед. Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на наблюдателя; светлинни лъчи.
2. Само ед. Такова лъчение, изпускано от предмет. Светлината на слънцето. Светлината на лампата. Изпускам светлина. Излъчвам светлина. Силна светлина. Слаба светлина. Жълта светлина.
3. Светещ предмет. Виждат се светлините на фаровете. Тук-там в нощта се мяркат светлини.
4. Прен. Осветено пространство, осветеност. Светлината на деня. Светлината на стаята.
5. Прен. Само ед. За изражение на лице, очи и др. — одухотвореност, излъчване, радост, надежда. Светлината на очите и угасна. Целият излъчваше светлина.
6. Прен. Само ед. Просвета, книжнина.
7. Прен. Само ед. Ден; утро. Цяла нощ чаках светлината.
8. Прен. Само ед. Надежда; радост. Светлината на дните ми.
• В нова светлина. — С ново тълкуване.
• Хвърлям/хвърля светлина (върху нещо). — Разкривам, разяснявам.