проблясък

Речник на българския език

пробля̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. проблясъци, (два) проблясъка, м.
1. Проблясване.
2. Прен. Слаба и кратка проява на нещо. Проблясък на разум.

Грешни изписвания (3)

  • проблясак
  • прублясак
  • прублясък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. проб-ля-сък
непълен член проб-ля-съ-ка
пълен член проб-ля-съ-кът
мн.ч. проб-ля-съ-ци
членувано проб-ля-съ-ци-те
бройна форма проб-ля-съ-ка
звателна форма