просветление

Речник на българския език

просветлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Яснота в съзнанието и в душата; вътрешна хармония.

Грешни изписвания (3)

  • просвитление
  • прусветление
  • прусвитление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-вет-ле-ние
членувано прос-вет-ле-ни-е-то
мн.ч. прос-вет-ле-ния
членувано прос-вет-ле-ни-я-та