яснота

Речник на българския език

яснота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Качество на ясен. Внасям яснота в проблемd.

Грешни изписвания (7)

  • ъснота
  • ъснотъ
  • ъснута
  • ъснутъ
  • яснотъ
  • яснута
  • яснутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яс-но-та
членувано яс-но-та-та
мн.ч. яс-но-ти
членувано яс-но-ти-те
звателна форма