бистрота

Речник на българския език

бистрота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • бестрота
  • бестротъ
  • беструта
  • беструтъ
  • бистротъ
  • биструта
  • биструтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бис-т-ро-та
членувано бис-т-ро-та-та
мн.ч. бис-т-ро-ти
членувано бис-т-ро-ти-те
звателна форма