бистър

Речник на българския език

бѝстър прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

бѝстра, бѝстро, мн. бѝстри, прил.
1. Прозрачен, чист. Бистра вода.
2. Прен. Ясен, чист; свеж. Бистро небе. Бистър ум.
същ. бистрота̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • бистар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бис-тър
непълен член бис-т-рия
пълен член бис-т-ри-ят
ж. р. бис-т-ра
членувано бис-т-ра-та
ср. р. бис-т-ро
членувано бис-т-ро-то
мн. ч. бис-т-ри
членувано бис-т-ри-те