спокоен

Речник на българския език

споко̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

спокойна, спокойно, мн. спокойни, прил.
1. Който е тих, мирен, безметежен, плавен, гладък. Спокойно море. Спокойно време. Спокоен живот. Спокойни години.
2. Който е по природа кротък, разсъдлив, търпелив. Спокоен характер. Спокоен човек.
3. Който е безгрижен, несмущаван, необезпокояван. За работата си е спокойна. Спокоен за бъдещето си.
4. Който е равнодушен, сдържан, невъзмутим. Оставам спокоен при жестоката гледка.
5. Който изразява или съдържа кротост, смиреност, сигурност. Спокоен поглед. Спокойна усмивка.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • спокоин
  • спукоен
  • спукоин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спо-ко-ен
непълен член спо-кой-ния
пълен член спо-кой-ни-ят
ж. р. спо-кой-на
членувано спо-кой-на-та
ср. р. спо-кой-но
членувано спо-кой-но-то
мн. ч. спо-кой-ни
членувано спо-кой-ни-те