невъзмутѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
невъзмутѝма, невъзмутѝмо, мн. невъзмутѝми, прил. Който не се смущава от нищо; спокоен, притежаващ самообладание. Невъзмутим тон.
същ. невъзмутѝмост, невъзмутимостта̀, ж.
същ. невъзмутѝмост, невъзмутимостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- невазмотим
- невазмутим
- невъзмотим
- нивазмотим
- нивазмутим
- нивъзмотим
- нивъзмутим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-въз-му-тим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-въз-му-ти-мия | ||
| пълен член | не-въз-му-ти-ми-ят | ||
| ж. р. | не-въз-му-ти-ма | ||
| членувано | не-въз-му-ти-ма-та | ||
| ср. р. | не-въз-му-ти-мо | ||
| членувано | не-въз-му-ти-мо-то | ||
| мн. ч. | не-въз-му-ти-ми | ||
| членувано | не-въз-му-ти-ми-те | ||