1.
наду̀т
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
наду̀та, наду̀то, мн. наду̀ти, прил.
1. Отекъл, подпухнал. Надута буза.
2. Изпълнен с въздух. Надута топка.
3. Прен. Горд, надменен; сърдит.
същ. наду̀тост, надутостта̀, ж.
1. Отекъл, подпухнал. Надута буза.
2. Изпълнен с въздух. Надута топка.
3. Прен. Горд, надменен; сърдит.
същ. наду̀тост, надутостта̀, ж.
Синоними
- подут, набъбнал, дебел, голям, едър, наедрял, подпухнал, уголемен, увеличен
- горделив, горд, надменен, възгордял се, наперен, наперчен, високомерен, арогантен, пренебрежителен, нахален, самонадеян, нагъл
- преувеличен, прекален, пресилен
- бомбастичен
- важен, виден, изтъкнат, бележит, претенциозен
- гръмък, празен
- натруфен, превзет
- пищен, претрупан, цветист
- издут
- многодумен, голословен
- пълен, закръглен
- самомнителен, снобски
- тщеславен, суетен
- скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, резервиран, нелюбезен, тежък
- спокоен, хладнокръвен, невъзмутим, равнодушен, безучастен
- шумен, рекламен, изкуствено повишен
Грешни изписвания (1)
- нъдут
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | на-дут | |
---|---|---|---|
непълен член | на-ду-тия | ||
пълен член | на-ду-ти-ят | ||
ж. р. | на-ду-та | ||
членувано | на-ду-та-та | ||
ср. р. | на-ду-то | ||
членувано | на-ду-то-то | ||
мн. ч. | на-ду-ти | ||
членувано | на-ду-ти-те |
2. надут — мин. страд. прич. м. р.
надут е производна форма на надуя (мин. страд. прич. м. р.).