суетен

Речник на българския език

суѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

суѐтна, суѐтно, мн. суѐтни, прил.
1. Който проявява суета. Суетна жена.
2. Който изразява суета. Суетни движения. Суетни желания.
нареч. суѐтно.
същ. суѐтност, суетността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • соетен
  • соетин
  • суетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-е-тен
непълен член су-ет-ния
пълен член су-ет-ни-ят
ж. р. су-ет-на
членувано су-ет-на-та
ср. р. су-ет-но
членувано су-ет-но-то
мн. ч. су-ет-ни
членувано су-ет-ни-те