самомнителен

Речник на българския език

самомнѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

самомнителна, самомнително, мн. самомнителни, прил. Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен. ____ същ. самомнителност, самомнителността, ж.

Грешни изписвания (15)

  • самомнителин
  • самомнитилен
  • самомнитилин
  • самумнителен
  • самумнителин
  • самумнитилен
  • самумнитилин
  • съмомнителен
  • съмомнителин
  • съмомнитилен
  • съмомнитилин
  • съмумнителен
  • съмумнителин
  • съмумнитилен
  • съмумнитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мом-ни-те-лен
непълен член са-мом-ни-тел-ния
пълен член са-мом-ни-тел-ни-ят
ж. р. са-мом-ни-тел-на
членувано са-мом-ни-тел-на-та
ср. р. са-мом-ни-тел-но
членувано са-мом-ни-тел-но-то
мн. ч. са-мом-ни-тел-ни
членувано са-мом-ни-тел-ни-те