тщеславен

Речник на българския език

тщесла̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тщесла̀вна, тщесла̀вно, мн. тщесла̀вни, прил. Който се стреми да изтъкне достойнствата си; славолюбив.
нареч. тщесла̀вно.

Грешни изписвания (7)

  • тшеславен
  • тшеславин
  • тшиславен
  • тшиславин
  • тщеславин
  • тщиславен
  • тщиславин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тщес-ла-вен
непълен член тщес-лав-ния
пълен член тщес-лав-ни-ят
ж. р. тщес-лав-на
членувано тщес-лав-на-та
ср. р. тщес-лав-но
членувано тщес-лав-но-то
мн. ч. тщес-лав-ни
членувано тщес-лав-ни-те