горделив

Речник на българския език

горделѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

горделѝва, горделѝво, мн. горделѝви, прил. Надменен, високомерен, надут, важен. Горделива жена. Горделив поглед.
същ. горделѝвост, горделивостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • гордилив
  • гурделив
  • гурдилив
  • горделиф
  • гордилиф
  • гурделиф
  • гурдилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гор-де-лив
непълен член гор-де-ли-вия
пълен член гор-де-ли-ви-ят
ж. р. гор-де-ли-ва
членувано гор-де-ли-ва-та
ср. р. гор-де-ли-во
членувано гор-де-ли-во-то
мн. ч. гор-де-ли-ви
членувано гор-де-ли-ви-те

Връзки