навирил

Речник на българския език

1. навирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навирил е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навирил — мин. деят. св. прич. м. р.

навирил е производна форма на навиря (мин. деят. св. прич. м. р.).