навиря

Речник на българския език

1. навѝря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

навѝриш, мин. св. навѝрих, мин. прич. навѝрил, св.вж. навирвам.

Грешни изписвания (3)

  • навиръ
  • нъвиръ
  • нъвиря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ви-ря на-ви-рим
2 лице на-ви-риш на-ви-ри-те
3 лице на-ви-ри на-ви-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ви-рих на-ви-рих-ме
2 лице на-ви-ри на-ви-рих-те
3 лице на-ви-ри на-ви-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ви-рех на-ви-рех-ме
2 лице на-ви-ре-ше на-ви-рех-те
3 лице на-ви-ре-ше на-ви-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навирил съм навирила съм навирило съм навирили сме
2 лице навирил си навирила си навирило си навирили сте
3 лице навирил е навирила е навирило е навирили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях навирил бях навирила бях навирило бяхме навирили
2 лице беше навирил беше навирила беше навирило бяхте навирили
3 лице беше навирил беше навирила беше навирило бяха навирили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще навиря ще навирим
2 лице ще навириш ще навирите
3 лице ще навири ще навирят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм навирил ще съм навирила ще съм навирило ще сме навирили
2 лице ще си навирил ще си навирила ще си навирило ще сте навирили
3 лице ще е навирил ще е навирила ще е навирило ще са навирили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да навиря щяхме да навирим
2 лице щеше да навириш щяхте да навирите
3 лице щеше да навири щяха да навирят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм навирил щях да съм навирила щях да съм навирило щяхме да сме навирили
2 лице щеше да си навирил щеше да си навирила щеше да си навирило щяхте да сте навирили
3 лице щеше да е навирил щеше да е навирила щеше да е навирило щяха да са навирили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навирел съм навирела съм навирело съм навирели сме
2 лице навирел си навирела си навирело си навирели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навирил съм навирила съм навирило съм навирили сме
2 лице навирил си навирила си навирило си навирили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм навирил била съм навирила било съм навирило били сме навирили
2 лице бил си навирил била си навирила било си навирило били сте навирили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да навиря щяла съм да навиря щяло съм да навиря щели сме да навирим
2 лице щял си да навириш щяла си да навириш щяло си да навириш щели сте да навирите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм навирил щяла съм да съм навирила щяло съм да съм навирило щели сме да сме навирили
2 лице щял си да си навирил щяла си да си навирила щяло си да си навирило щели сте да сте навирили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих навирил бих навирила бих навирило бихме навирили
2 лице би навирил би навирила би навирило бихте навирили
3 лице би навирил би навирила би навирило биха навирили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ви-ри на-ви-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ви-рен
непълен член на-ви-ре-ния
пълен член на-ви-ре-ни-ят
женски род на-ви-ре-на
членувано на-ви-ре-на-та
среден род на-ви-ре-но
членувано на-ви-ре-но-то
множествено число на-ви-ре-ни
членувано на-ви-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ви-рил
непълен член на-ви-ри-лия
пълен член на-ви-ри-ли-ят
женски род на-ви-ри-ла
членувано на-ви-ри-ла-та
среден род на-ви-ри-ло
членувано на-ви-ри-ло-то
множествено число на-ви-ри-ли
членувано на-ви-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ви-рел
женски род на-ви-ре-ла
среден род на-ви-ре-ло
множествено число на-ви-ре-ли

2. навиря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навиря е производна форма на навирям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. навиря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навиря е производна форма на навирям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. навиря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навиря е производна форма на навирям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).