навири

Речник на българския език

1. навири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навири е производна форма на навиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. навири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навири е производна форма на навиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. навири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навири е производна форма на навиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. навири — повелително наклонение, ед. ч.

навири е производна форма на навиря (повелително наклонение, ед. ч.).