навирили

Речник на българския език

1. навирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навирили е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навирили е производна форма на навиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).