навирило е

Речник на българския език

1. навирило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навирило е е производна форма на навиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навирило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навирило е е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).