навирела

Речник на българския език

1. навирела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навирела е производна форма на навиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навирела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навирела е производна форма на навиря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).