навирил си

Речник на българския език

1. навирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навирил си е производна форма на навиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навирил си е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).