навирели

Речник на българския език

1. навирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навирели е производна форма на навиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навирели е производна форма на навиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).