навирят

Речник на българския език

1. навирят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навирят е производна форма на навирям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навирят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навирят е производна форма на навиря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).