навирила

Речник на българския език

1. навирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навирила е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

навирила е производна форма на навиря (мин. деят. св. прич. ж. р.).