навирил е

Речник на българския език

1. навирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навирил е е производна форма на навиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навирил е е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).