навирил съм

Речник на българския език

1. навирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навирил съм е производна форма на навиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. навирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навирил съм е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).