навирила е

Речник на българския език

1. навирила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навирила е е производна форма на навиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навирила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навирила е е производна форма на навиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).