нос

носъ̀т, носа̀, мн. носовѐ, (два) но̀са, м.
1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
2. Предна част на плавателен съд или самолет. Носът на лодката опря о брега.
3. Вдадена във водата суша. Скалист нос. Нос Калиакра.
същ. умал. нослѐ, мн. нослѐта, ср. (в 1 знач.).• Гръцки нос. Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.
• Виря нос. — Надменен съм; възгордявам се, надувам се.
• Водя за носа. — Командвам, управлявам някого.
• Изкарвам през носа. — Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.
• Не си подавам носа (навън). — Не излизам никъде.
• Пъхам си носа — (някъде). Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес. • Под носа ми е. Много е близко.