старомо̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
старомо̀дна, старомо̀дно, мн. старомо̀дни, прил.
1. За облекло, обувки, аксесоари – който е от стара, отминала мода. Старомодна дреха. Старомодни цветчета на шапката.
2. Прен. Който е с остарели, консервативни разбирания. Старомоден човек. Старомодна нравственост.
нареч. старомо̀дно.
същ. старомо̀дност, старомодността̀, ж.
1. За облекло, обувки, аксесоари – който е от стара, отминала мода. Старомодна дреха. Старомодни цветчета на шапката.
2. Прен. Който е с остарели, консервативни разбирания. Старомоден човек. Старомодна нравственост.
нареч. старомо̀дно.
същ. старомо̀дност, старомодността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- старомодин
- старумоден
- старумодин
- стъромоден
- стъромодин
- стърумоден
- стърумодин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ста-ро-мо-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ста-ро-мод-ния | ||
| пълен член | ста-ро-мод-ни-ят | ||
| ж. р. | ста-ро-мод-на | ||
| членувано | ста-ро-мод-на-та | ||
| ср. р. | ста-ро-мод-но | ||
| членувано | ста-ро-мод-но-то | ||
| мн. ч. | ста-ро-мод-ни | ||
| членувано | ста-ро-мод-ни-те | ||