изтрит

Речник на българския език

1. изтрѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езтрит
  • естрит
  • истрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-т-рит
непълен член из-т-ри-тия
пълен член из-т-ри-ти-ят
ж. р. из-т-ри-та
членувано из-т-ри-та-та
ср. р. из-т-ри-то
членувано из-т-ри-то-то
мн. ч. из-т-ри-ти
членувано из-т-ри-ти-те

2. изтрит — мин. страд. прич. м. р.

изтрит е производна форма на изтрия (мин. страд. прич. м. р.).