похабен

Речник на българския език

1. похабѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

похабѐна, похабѐно, мн. похабѐни, прил. Който вече е негоден, неизползваем; развален. Похабен лист.
същ. похабѐност, похабеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • похъбен
  • пухабен
  • пухъбен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ха-бен
непълен член по-ха-бе-ния
пълен член по-ха-бе-ни-ят
ж. р. по-ха-бе-на
членувано по-ха-бе-на-та
ср. р. по-ха-бе-но
членувано по-ха-бе-но-то
мн. ч. по-ха-бе-ни
членувано по-ха-бе-ни-те

2. похабен — мин. страд. прич. м. р.

похабен е производна форма на похабя (мин. страд. прич. м. р.).