вехт

Речник на българския език

вехт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вѐхта, вѐхто, мн. вѐхти, прил.
1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.
2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти войводи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вехт
непълен член вех-тия
пълен член вех-ти-ят
ж. р. вех-та
членувано вех-та-та
ср. р. вех-то
членувано вех-то-то
мн. ч. вех-ти
членувано вех-ти-те