изтъркан

Речник на българския език

1. изтъ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езтъркан
  • езтъркън
  • естъркан
  • естъркън
  • изтъркън
  • истъркан
  • истъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-тър-кан
непълен член из-тър-ка-ния
пълен член из-тър-ка-ни-ят
ж. р. из-тър-ка-на
членувано из-тър-ка-на-та
ср. р. из-тър-ка-но
членувано из-тър-ка-но-то
мн. ч. из-тър-ка-ни
членувано из-тър-ка-ни-те

2. изтъркан — мин. страд. прич. м. р.

изтъркан е производна форма на изтъркам (мин. страд. прич. м. р.).