опърпан

Речник на българския език

1. опъ̀рпан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

опъ̀рпана, опъ̀рпано, мн. опъ̀рпани, прил. Разг.
1. Окъсан. Опърпана книга. Опърпани дрехи.
2. За човек — с окъсани дрехи.
същ. опъ̀рпаност, опърпаността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • опърпън
  • упърпан
  • упърпън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опър-пан
непълен член опър-па-ния
пълен член опър-па-ни-ят
ж. р. опър-па-на
членувано опър-па-на-та
ср. р. опър-па-но
членувано опър-па-но-то
мн. ч. опър-па-ни
членувано опър-па-ни-те

2. опърпан — мин. страд. прич. м. р.

опърпан е производна форма на опърпам (мин. страд. прич. м. р.).