оголял

Речник на българския език

1. оголял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголял е производна форма на оголея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оголял — мин. деят. св. прич. м. р.

оголял е производна форма на оголея (мин. деят. св. прич. м. р.).