съмнѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съмнѝтелна, съмнѝтелно, мн. съмнѝтелни, прил.
1. Който предизвиква съмнение. Съмнителна работа.
2. Който изразява съмнение. Съмнителен поглед. 3. Който търпи съмнение, върху който пада съмнение. Съмнителен човек.
4. Който е свързан с нещо тъмно, неясно, непроверено; непочтен, нечестен. Съмнителен произход.
5. Който не е очевиден и безспорен. Съмнителна чистота.
нареч. съмнѝтелно. Изглежда ми съмнително да успее толкова бързо.
1. Който предизвиква съмнение. Съмнителна работа.
2. Който изразява съмнение. Съмнителен поглед. 3. Който търпи съмнение, върху който пада съмнение. Съмнителен човек.
4. Който е свързан с нещо тъмно, неясно, непроверено; непочтен, нечестен. Съмнителен произход.
5. Който не е очевиден и безспорен. Съмнителна чистота.
нареч. съмнѝтелно. Изглежда ми съмнително да успее толкова бързо.
Синоними
- подозрителен, заподозрян, невдъхващ доверие, опасен, загадъчен, гузен, ненадежден, таен
- несигурен, неопределен, проблематичен, колеблив, двусмислен, невероятен, малко вероятен
- непроверен, неизпитан, неизпробван
- нечестен, непочтен
- недостоверен, лъжлив, подправен
- неопределим, неясен, неокончателен
- несериозен, безотговорен, не съвсем честен
- неуверен
- неустановен
- нестабилен, непостоянен
- неугледен, нечистоплътен
- смътен, неясно формулиран
- опърпан, одрипавял, опетнен
- фалшив
- спорен, нерешен
- оспорим
- тъмен, със съмнителна репутация
Грешни изписвания (7)
- самнителен
- самнителин
- самнитилен
- самнитилин
- съмнителин
- съмнитилен
- съмнитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съм-ни-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съм-ни-тел-ния | ||
| пълен член | съм-ни-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | съм-ни-тел-на | ||
| членувано | съм-ни-тел-на-та | ||
| ср. р. | съм-ни-тел-но | ||
| членувано | съм-ни-тел-но-то | ||
| мн. ч. | съм-ни-тел-ни | ||
| членувано | съм-ни-тел-ни-те | ||