фалшѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
фалшѝва, фалшѝво, мн. фалшѝви, прил.
1. Който не е истински; лъжлив. Фалшив паспорт. Фалшива тревога.
2. Който е изпълнен с престореност, с фалш; лицемерен, престорен, неестествен. Фалшива усмивка. Фалшив приятел.
3. В музиката — който е изпълнен невярно, с фалш. Фалшива нота. Фалшиво пеене.
нареч. фалшѝво.
същ. фалшѝвост, фалшивостта̀, ж.
1. Който не е истински; лъжлив. Фалшив паспорт. Фалшива тревога.
2. Който е изпълнен с престореност, с фалш; лицемерен, престорен, неестествен. Фалшива усмивка. Фалшив приятел.
3. В музиката — който е изпълнен невярно, с фалш. Фалшива нота. Фалшиво пеене.
нареч. фалшѝво.
същ. фалшѝвост, фалшивостта̀, ж.
Синоними
- лъжлив, подправен, неверен, неточен, погрешен, неистински, лъжовен, измислен, изкуствен, неестествен, симулативен, симулиран, измамлив
- престорен, неискрен, скрит, лицемерен, притворен, коварен, прикрит
- мним, самозван
- привиден
- имитиран
- лош, несполучлив
- неправилен, незаконен
- неоткровен
- спомагателен
- подставен, фиктивен
- нехармоничен, дисонантен, неприятен
- нечестен, непочтен, отдалечен, отстранен, уединен
- евтин, некачествен
- неавтентичен
- съмнителен, подозрителен
- театрален, позьорски, превзет
- фалшифициран, долнокачествен
Грешни изписвания (3)
- фълшив
- фалшиф
- фълшиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | фал-шив | |
---|---|---|---|
непълен член | фал-ши-вия | ||
пълен член | фал-ши-ви-ят | ||
ж. р. | фал-ши-ва | ||
членувано | фал-ши-ва-та | ||
ср. р. | фал-ши-во | ||
членувано | фал-ши-во-то | ||
мн. ч. | фал-ши-ви | ||
членувано | фал-ши-ви-те |