лъжлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
лъжлѝва, лъжлѝво, мн. лъжлѝви, прил.
1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух.
2. Който е мним, фалшив, фалшифициран. Лъжлив светец. Лъжлив диамант. Лъжлив паспорт.
3. Който е неверен, неправилен, погрешен. Лъжлив извод. Лъжлива крачка.
4. За човек — който по природа е склонен да лъже. Лъжливо дете.
1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух.
2. Който е мним, фалшив, фалшифициран. Лъжлив светец. Лъжлив диамант. Лъжлив паспорт.
3. Който е неверен, неправилен, погрешен. Лъжлив извод. Лъжлива крачка.
4. За човек — който по природа е склонен да лъже. Лъжливо дете.
Синоними
- лъжовен, неверен, неточен, погрешен, неистинен, превратен, неистински, измислен, измамлив, измамен, изкуствен, неестествен, симулативен, престорен
- измамнически, фалшив, фалшифициран, подправен
- лицемерен, притворен, коварен, прикрит, мним
- химеричен, приказен, баснословен, предполагаем
- двуличен, подъл, неискрен
- вероломен
- неправилен, незаконен
- недостоверен, съмнителен
- противоречащ на фактите, неправ, грешащ
- грешен
- празен, пуст, безсъдържателен
- привиден
- подставен, фиктивен
- неавтентичен
- хитър, несигурен
Грешни изписвания (3)
- лажлив
- лажлиф
- лъжлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | лъж-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | лъж-ли-вия | ||
| пълен член | лъж-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | лъж-ли-ва | ||
| членувано | лъж-ли-ва-та | ||
| ср. р. | лъж-ли-во | ||
| членувано | лъж-ли-во-то | ||
| мн. ч. | лъж-ли-ви | ||
| членувано | лъж-ли-ви-те | ||