1.
изма̀мен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
изма̀мна, изма̀мно, мн. изма̀мни, прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
Грешни изписвания (3)
- езмамен
- езмамин
- измамин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | из-ма-мен | |
---|---|---|---|
непълен член | из-ма-ме-ния | ||
пълен член | из-ма-ме-ни-ят | ||
ж. р. | из-ма-ме-на | ||
членувано | из-ма-ме-на-та | ||
ср. р. | из-ма-ме-но | ||
членувано | из-ма-ме-но-то | ||
мн. ч. | из-ма-ме-ни | ||
членувано | из-ма-ме-ни-те |
2.
изма̀мен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изма̀мна, изма̀мно, мн. изма̀мни, прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
Грешни изписвания (3)
- езмамен
- езмамин
- измамин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | из-ма-мен | |
---|---|---|---|
непълен член | из-мам-ния | ||
пълен член | из-мам-ни-ят | ||
ж. р. | из-мам-на | ||
членувано | из-мам-на-та | ||
ср. р. | из-мам-но | ||
членувано | из-мам-но-то | ||
мн. ч. | из-мам-ни | ||
членувано | из-мам-ни-те |
3. измамен — мин. страд. прич. м. р.
измамен е производна форма на измамя (мин. страд. прич. м. р.).