хитър

Речник на българския език

хѝтър прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

хѝтра, хѝтро, мн. хѝтри, прил.
1. Който трудно може да бъде подмамен, подведен, излъган; опитен, лукав. Хитро добиче. Хитро дете.
2. Който е проява на обиграност, лукавство. Хитър отговор. Хитър поглед.
3. Който изразява склонност към заобикаляне на истината, към лукавство.
нареч. хѝтро.

Грешни изписвания (1)

  • хитар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хи-тър
непълен член хит-рия
пълен член хит-ри-ят
ж. р. хит-ра
членувано хит-ра-та
ср. р. хит-ро
членувано хит-ро-то
мн. ч. хит-ри
членувано хит-ри-те