непостоя̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
непостоя̀нна, непостоя̀нно, мн. непостоя̀нни, прил.
1. Който не е постоянен; изменчив, колебаещ се, неустойчив. Непостоянна величина.
2. Временен. Непостоянна работа.
1. Който не е постоянен; изменчив, колебаещ се, неустойчив. Непостоянна величина.
2. Временен. Непостоянна работа.
Синоними
- променчив, променлив, променяем, изменчив, неустойчив, непоследователен, несигурен, колеблив
- нерешителен, несмел
- безпринципен, капризен, лекомислен, своенравен, безхарактерен
- временен, преходен, конюнктурен
- безотговорен, блуждаещ, неконцентриран, несъсредоточен, нестабилен
- разтеглив
- опак, непокорен, своеволен
- празен, маловажен, несериозен
- ненадежден, хитър, безскрупулен
- несвързан, с прекъсвания, редуващ се
- неустановен, съмнителен
- неуравновесен
- неуловим
- неизяснен
- превратен
- случаен, нередовен, несистемен
- спорадичен, единичен, разпилян
- уклончив, нечестен
Грешни изписвания (15)
- непостоянин
- непостуянен
- непостуянин
- непустоянен
- непустоянин
- непустуянен
- непустуянин
- нипостоянен
- нипостоянин
- нипостуянен
- нипостуянин
- нипустоянен
- нипустоянин
- нипустуянен
- нипустуянин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-пос-то-я-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-пос-то-ян-ния | ||
| пълен член | не-пос-то-ян-ни-ят | ||
| ж. р. | не-пос-то-ян-на | ||
| членувано | не-пос-то-ян-на-та | ||
| ср. р. | не-пос-то-ян-но | ||
| членувано | не-пос-то-ян-но-то | ||
| мн. ч. | не-пос-то-ян-ни | ||
| членувано | не-пос-то-ян-ни-те | ||