уклончѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
уклончѝва, уклончѝво, мн. уклончѝви, прил. Който е несигурен, двусмислен, неясен, изврътлив. Уклончив отговор. Уклончиво обещание.
нареч. уклончѝво.
нареч. уклончѝво.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- оклончив
- оклунчив
- уклунчив
- оклончиф
- оклунчиф
- уклончиф
- уклунчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ук-лон-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ук-лон-чи-вия | ||
| пълен член | ук-лон-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | ук-лон-чи-ва | ||
| членувано | ук-лон-чи-ва-та | ||
| ср. р. | ук-лон-чи-во | ||
| членувано | ук-лон-чи-во-то | ||
| мн. ч. | ук-лон-чи-ви | ||
| членувано | ук-лон-чи-ви-те | ||