противоречив

Речник на българския език

противоречѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

противоречива, противоречиво, мн. противоречиви, прил. Който съдържа или изразява противоречие (в 1 и 3 знач. ). Противоречиви възгледи. Противоречив извод.

Грешни изписвания (31)

  • протеворечив
  • протеворичив
  • протевуречив
  • протевуричив
  • противоричив
  • противуречив
  • противуричив
  • прутеворечив
  • прутеворичив
  • прутевуречив
  • прутевуричив
  • прутиворечив
  • прутиворичив
  • прутивуречив
  • прутивуричив
  • протеворечиф
  • протеворичиф
  • протевуречиф
  • протевуричиф
  • противоречиф
  • противоричиф
  • противуречиф
  • противуричиф
  • прутеворечиф
  • прутеворичиф
  • прутевуречиф
  • прутевуричиф
  • прутиворечиф
  • прутиворичиф
  • прутивуречиф
  • прутивуричиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-ти-во-ре-чив
непълен член про-ти-во-ре-чи-вия
пълен член про-ти-во-ре-чи-ви-ят
ж. р. про-ти-во-ре-чи-ва
членувано про-ти-во-ре-чи-ва-та
ср. р. про-ти-во-ре-чи-во
членувано про-ти-во-ре-чи-во-то
мн. ч. про-ти-во-ре-чи-ви
членувано про-ти-во-ре-чи-ви-те